Освен това осъзна, че усещането, че падаш, с което се бе научил да живее, е усещане, с което вероятно и ще умре. 
След като под него се появи светът, със себе си донесе и специалното предложение на настоящата вечност:
— Земното притегляне, на ваше разположение с богат избор на гравитационни сили, 
в зависимост от най-близкото масивно планетно тяло.
Ринсуинд каза, както често се случва в подобни случаи:
— А-а-а-а.
Творецът, все още седнал във въздуха, се оказа до него, докато той самият се носеше право надолу.
— Хубавички облаци, не мислиш ли? Добра работа свърших с облаците — отбеляза.
— А-а-а-а — повтори Ринсуинд.
— Има ли нещо?
— А-а-а-а.
— Това сте вие хората — каза Творецът. — Все хвърчите нанякъде — Наведе се по-близо до него. 
— Не е моя работа, но често съм се питал какво ли минава през главите ви.
— След минутка, това ще са краката ми — изпищя Ринсуинд.