На стената дясното му стъпало напипа място с олющена мазилка, 
в което върховете на пръстите му се вкопаха по силата на едва доловима инструкция от страна на ума му, 
който сега бе прекалено крехък, за да може да проявява нещо повече от далечен интерес към събитията.
Пое си дъх, напрегна се и после отпусна ръка към колана си, 
грабна една кама и я заби между тухлите до себе си преди гравитационната сила да проумее какво става. 
Спря за миг задъхан и изчака гравитацията отново да изгуби интерес към него, 
после изви тялото си настрани и опита същата маневра още веднъж.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------