Споменахме, че дук Фелмет беше само на една крачка от трона. Въпросната крачка се беше случила на върха на стълбището, 
което водеше към Голямата зала. Крал Верънс се беше строполил в подножието му само за да се наниже, 
в противоречие с всички вероятностни закони, на своята собствена кама.
Неговият личен знахар беше обявил, че смъртта е настъпила в резултат на естествени причини. 
Преди това Бенцен отиде да консултира човека и да му обясни, че падането по стълбище с кинжал, 
забит в гърба, всъщност е болест, причинена от неразумно отваряне на устата.
Няколко кралски телохранители, които явно не дочуваха добре, вече бяха прихванали заболяването. 
Нощес се беше разразила нещо като малка епидемия.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Някой потупа Баба по рамото и един глас попита:
— Извинете, мадам, бихте ли била тъй добра да си свалите шапката?
Баба се извърна много бавно на пейката, сякаш задвижвана от скрити механизми, 
и подложи натрапника на диамантеносиния си стокиловатов поглед.
— Не — отсече тя.
Човекът обмисли позициите си.
— Добре — съгласи се накрая.
Баба се обърна и кимна към актьорите, които бяха спрели играта си и я наблюдаваха.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Толкова ми е приятно. Винаги е удоволствие да срещнеш познавач на изкуството. 
Олвин Витолър, на вашите услуги. Аз съм директор на тая банда вагабонти — представи се мъжът, 
свали проядената си от молци шапка и направи нисък поклон. 
Това не беше само почтителен жест, а и упражнение по топология за напреднали.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Е? — попита демонът.
— Кой си ти? — грубо се сопна Баба.
Главата се извърна и я изгледа.
— Името ми е непроизносимо за твоята уста, жено. 
— Нека аз да преценя, а? — стрелна го Баба и после добави: — И не ме наричай „жено“!
— Много добре. Казвам се ВхртХлтл-джвлпклз — самодоволно произнесе демонът.
— А ти къде си блял, когато са ти изпопадали всичките гласни? — намеси се Леля Ог.