Верминът е черно-бяло животинче, сродно на лемингите, и се среща в студените земи около Главината. 
Кожата му се добива рядко и трудно, затова се цени много, особено от самия вермин. 
Себичната гадинка е готова на всичко, за да не се раздели с нея.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Току-що убих един дървен сандък — сподели момичето.
Ринсуинд надникна.
Багажът стоеше на подгизналата улица с още трепкаща в капака му дръжка и зяпаше Конина. 
После леко промени позата си със сложно танго на безбройните крачета и се взря в Ринсуинд. 
По сандъка нямаше нищо освен ключалка и панти, но умееше да впива поглед по-добре и от игуана. 
А опреше ли до изразяване на оскърбени чувства, 
някой подритнат от стопанина си кокер-шпаньол можеше само да диша прахта на Багажа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ринсуинд сведе поглед към змията, която прилежно се държеше настрана. 
Тя се беше уредила добре в ямата и отдалеч надушваше неприятностите. 
Нямаше намерение да трови живота на никого. Змията отвърна на погледа му и сви рамене, 
което беше много ловко изпълнение от страна на влечуго без никакви рамене
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Не разбирам — реши да сподели Найджъл. — Щом всички сме в лампата, която държа, значи аз в лампата държа още по-малка лампа, а _в нея…_
Духът трескаво размаха ръце.
— Не приказвай за това! Моля те!
Простодушното чело на Найджъл се набръчка от мисловен напън.
— Да, но така излиза, че „аз“ е в множествено число, нали?
— Всичко е циклично, само недей да привличаш вниманието към… Ох, мамка му…
Разнесе се кроткият, но неприятен шум на догонилата ги Вселена.