Смърт стоеше зад катедра и изучаваше някаква карта. Вторачи се в Морт, сякаш той не беше съвсем там. — НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? — попита той. — Не, сър — каза Морт. — ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ. — Наистина ли е имало такова? — ЩЕ ИМА — каза Смърт, — АКО ОТКРИЯ КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ НАМИРА ТОВА МЯСТО. Морт заобиколи катедрата и се взря в картата. — Вие ли ще потопите кораба? — попита той. Смърт изглеждаше потресен. — НЕ, РАЗБИРА СЕ. ЩЕ БЪДЕ СТЕЧЕНИЕ НА ЛОША НАВИГАЦИЯ, ПЛИТКО ДЪНО И ОБРАТЕН ВЯТЪР. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Смърт дари Морт с поглед, който той вече бе започнал да разпознава. Тръгваше от чистата изненада, преминаваше набързо през искрица раздразнение, гаврътваше по едно малко, щом го разпознаеше, и най-сетне изпадаше в мъгляво снизхождение. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Най-накрая събра кураж. — ЕДИН КАКВО? — каза Смърт с израз на пълна почуда, както седеше зад резбованото си бюро и прехвърляше в ръце ножа си за писма, оформен като коса. — Един свободен следобед — повтори Морт. Изведнъж стаята стана подтискащо голяма, а той — прекалено виден в средата на килима с размерите на поле. — НО ЗАЩО? — попита Смърт. — НЕ БИ МОГЛО ДА Е, ЗА ДА ПРИСЪСТВАШ НА ПОГРЕБЕНИЕТО НА БАБА СИ — добави той. — ЩЯХ ДА ЗНАМ.