Това беше политика. Ваймс все не можеше да й хване цаката на тая политика, пълна с капани за честните люде. Конкретният бе заложен миналата седмица в кабинета на лорд Ветинари, на обичайната ежедневна среща… ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Ваймс трябваше да признае, че положението с Ноби е малко неясно. Ноби беше човек, точно като доста други служители на Стражата. Просто само на него му се налагаше да носи удостоверение, за да го докаже. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Вратата се отвори със скърцане. Всяка врата, отваряна от Игор, скърцаше. Това си е талант. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Стражата бе овладяла разделното им канализиране, пък и те се провеждаха сутрин, когато всички все още бяха горе-долу трезви. Но вечер, когато джуджешките кръчми и тролските локали се изпразнеха, адът поемаше на разходка с навити до лактите ръкави. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — Добро утро, Въведете Името Си Тук! Аз съм Дезорганизатор пето поколение Gooseberry™*! — Мога ли да… — започна духчето в скоропоговорка, за да успее да каже възможно най-много преди неизбежното прекъсване. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — Кълна се, че те изключих — ядно каза Ваймс. — Заплашихте ме с чук — обвинително рече духчето и затропа по миниатюрните решетки. — Ей, народе, този заплашва произведение на техноманското изкуство с чук! Дори не си е попълнил регистрационната карта! Затова трябва да го наричам Въведете Име… — Мислех, че сте се отървал от това нещо, сър — подхвърли Ангуа, когато Ваймс хлопна капачето. — Разбрах, че е претърпяло… злополука. — Ха! — обади се глух глас от кутията. — Сибил все ми взима следващо — Ваймс направи физиономия. — По-усъвършенствано. Но _знам_, че това беше изключено. Капачето се изтласка нагоре. — Будя се за алармите! — изписка духчето. — _Десет двоеточие Четирийсет и Пет Сеанс за Проклетия Портрет!_ ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — В такъв случай бихте ли искал да прибегнете до лесната за ползване интегрирана услуга за съобщения Bluenose™?* [* Напук на напредничавите технологии, „bluenose“ в класическия смисъл е нещо твърде закостеняло. — Б.пр.] — В какво се състои? — с дълбоко подозрение попита Ваймс. Поредицата дезорганизатори, които бе имал, бележеха доста голяма успеваемост в решаването на почти всички проблеми, произтичащи най-вече от факта, че ги притежаваш. — Ъ-ъ, в общи линии се състои в това да тичам със съобщение до най-близката сигнална кула _наистина_ бързо — с надежда обясни духчето. — А връщаш ли се? — надеждата също се надигна у Ваймс. — _Абсолютно!_ — Не, благодаря — отсече Ваймс. — А какво ще кажете за играта Splong!™, специално изобретена за петото поколение? — замоли се духчето. — Ето, подготвил съм прилепите. Не? Може би ще предпочетете класическата „Познай колко прасета тежа“? Или бих могъл да изсвирукам някоя от любимите ви мелодии? Функцията iHUM™* ми дава възможност да помня до хиляда и петстотин от вашите хитов… [* По аналогия с iPOD, но много, много по-гениално: „I hum“ буквално означава „аз тананикам“. — Б.пр.] — Бихте могъл да направите опит да го използвате, сър — обади се Ангуа, след като Ваймс отново тръшна капака над протестиращото гласче. — Вече използвах едно такова — изсумтя Ваймс. — Верно е. За подпиране на вратата — избоботи Детритус зад гърба му. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — Е, както знаете, аз съм началник на Градската стража. Известно ви е, нали? Двете джуджета, вперили погледи право напред, кимнаха едва доловимо. — Добре — провлачи Ваймс. — Това означава, че вие _двамата_ възпрепятствате изпълнението на задълженията ми. Това ме изправя пред, ами… огромен _набор_ от възможности. Тази, за която си мисля в момента, е да привикам редови страж Дорфл. Той е го`лем. _Него_ нищо не може да го възпрепятства за изпълнение на задълженията му, повярвайте ми. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — Ча-ча-тирам-тадам-тадам-тадам-парам-пам! Без да сведе очи, запазвайки безстрастния, вперен в безкрая стражнически взор, Ваймс извади дезорганизатора от джоба си и го доближи до устните си. — _Знам_, че беше изключен — процеди той. — Скачам за алармите, ясно? — Как да те спра да го правиш? — Правилните думи са в наръчника, Въведете Името Си Тук — фръцна се духчето. — Къде е наръчникът? — Изхвърлихте го — отвърна духчето с укор. — Винаги го изхвърляте. Затова не използвате правилните команди и затова не отидох да си „навра главата в пачи гъз“ вчера. Имате уговорена среща с лорд Ветинари след половин час. — Ще съм зает — смотолеви Ваймс. — Бихте ли искал да ви напомня отново след десет минути? — Кажи коя част от „наври си главата в пачи гъз“ не разбра? — изсъска Ваймс и мушна кутията обратно в джоба си.