Кабинетът му не заемаше място в общоприетия смисъл. Стените и таванът бяха по-скоро украса, а не пространствено ограничение. Този път те се стопиха и ги замени гигантски пясъчен часовник. Размерите му не се поддаваха лесно на изчисляване, но личеше, че трябва да бъдат измервани в километри. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Капитан Керът седеше на носа на кораба. Ринсуинд, който бе излязъл за унила вечерна разходка по палубата, установи слисан, че стражникът шие нещо. — Емблема на мисията — обясни Керът. — Виждаш ли? Тази е за теб. — Но за какво ми е? — Да ти укрепи духа. — А, тази щуротия ли… Ами ти си го имаш в изобилие, Леонард изобщо не се нуждае от него, а аз никога не съм го имал. — Знам, че така проявяваш чувството си за хумор, но според мен е жизненоважно да има нещо, което да сплотява екипажа — сподели Керът, продължавайки да шие невъзмутимо. — Има. Нарича се стремеж за оцеляване. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — Видя ли какво измисли той вчера? — сети се Деканът. — Хрумнало му, че може би ще им се наложи да излизат от машината насред полет, за да я поправят, и… ето ти устройство за летене насам-натам — на гърба ти е завързан дракон! Каза, че било за аварийни случаи! — Че какъв авариен случай ще е по-лош от дракон, вързан на гърба ти? — учуди се Професорът. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Вдигна иконографа към изгледа и дори духчето вътре, чиято раса рядко се отличаваше с чувствителност, изписука «А стига, бе!», преди да започне да рисува бясно. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- — ИСКАШ ЛИ ФЪСТЪК? ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ ОТВАРЯНЕТО НА ПАКЕТЧЕТО МЕ ЗАТРУДНЯВА. Призрачно кресло увисна във въздуха до Ринсуинд. Виолетови проблясъци по границите на полезрението му подсказваха, че изведнъж се е озовал в някакво лично пространство-време. — Значи наистина ще се пребием? — ВЪЗМОЖНО Е. УВИ, ТОЗИ ПРИНЦИП НА… НЕСИГУРНОСТТА СЕРИОЗНО ЗАТРУДНЯВА РАБОТАТА МИ. ИСКАШ ЛИ ДА ПОЧЕТЕШ СПИСАНИЕ?