Кабинетът му не заемаше място в общоприетия смисъл. Стените и таванът бяха по-скоро украса, 
а не пространствено ограничение. Този път те се стопиха и ги замени гигантски пясъчен часовник.
Размерите му не се поддаваха лесно на изчисляване, но личеше, че трябва да бъдат измервани в километри.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Капитан Керът седеше на носа на кораба. Ринсуинд, който бе излязъл за унила вечерна разходка по палубата, 
установи слисан, че стражникът шие нещо. — Емблема на мисията — обясни Керът. — Виждаш ли? Тази е за теб.
— Но за какво ми е?
— Да ти укрепи духа.
— А, тази щуротия ли… Ами ти си го имаш в изобилие, Леонард изобщо не се нуждае от него, а аз никога не съм го имал.
— Знам, че така проявяваш чувството си за хумор, но според мен е жизненоважно да има нещо, 
което да сплотява екипажа — сподели Керът, продължавайки да шие невъзмутимо.
— Има. Нарича се стремеж за оцеляване.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Видя ли какво измисли той вчера? — сети се Деканът. 
— Хрумнало му, че може би ще им се наложи да излизат от машината насред полет, за да я поправят, 
и… ето ти устройство за летене насам-натам — на гърба ти е завързан дракон! 
Каза, че било за аварийни случаи!
— Че какъв авариен случай ще е по-лош от дракон, вързан на гърба ти? — учуди се Професорът.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вдигна иконографа към изгледа и дори духчето вътре, чиято раса рядко се отличаваше с чувствителност, 
изписука «А стига, бе!», преди да започне да рисува бясно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— ИСКАШ ЛИ ФЪСТЪК? ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ ОТВАРЯНЕТО НА ПАКЕТЧЕТО МЕ ЗАТРУДНЯВА.
Призрачно кресло увисна във въздуха до Ринсуинд. 
Виолетови проблясъци по границите на полезрението му подсказваха, 
че изведнъж се е озовал в някакво лично пространство-време.
— Значи наистина ще се пребием?
— ВЪЗМОЖНО Е. УВИ, ТОЗИ ПРИНЦИП НА… НЕСИГУРНОСТТА СЕРИОЗНО ЗАТРУДНЯВА РАБОТАТА МИ. 
ИСКАШ ЛИ ДА ПОЧЕТЕШ СПИСАНИЕ?