— Зън, зън, зън-зън!
Ваймс въздъхна и извади организатора.
— Казвай.
— Паметна бележка: среща с обущаря в два следобед.
— Още не е два, а срещата беше във вторник.
— Значи да я изтрия от списъка „Предстоящи задачи“?
Ваймс прибра в джоба си хаотичния организатор и пак застана пред прозореца.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ангуа си спомни твърде късно защо заобикаляше отдалеч квартала на кланиците в тези дни от всеки месец.
Можеше да се преобразява по желание, когато й хрумне. Едно от свойствата на върколаците, което хората често забравят. 
Все пак се сещат за най-същественото — лъчите на пълната луна предизвикват промяната неизбежно.
Проникваха чак в ядрото на морфичната памет и я пробуждаха, без да се допитат за предпочитанията на Ангуа в момента.
А до пълнолунието оставаха само два дни. 
Великолепната миризма на затворени натясно животни и пролята кръв в кланиците биеше като с чук по строгото й вегетарианство.