Патрицият бръкна в джоба си и извади буркан маринована копърка.
— Тази ни завари малко неподготвени. Минаха почти десет години от получаването на предишното послание. 
Преди поне винаги имахме скумрия в каче с лед.
— Това не е ли Безцелен албатрос? — пожела да се увери Архиканцлерът.
— Именно. И то старателно обучен. Ще отлети обратно тази вечер. Шест хиляди мили само с бурканче копърка и бутилка сос за риба, 
която моят писар Дръмнот изровил някъде в кухнята. Изумително.
— Извинете, но накъде ще отлети?
Патрицият се обърна с лице към него.
— Нека си изясним въпроса. Няма да отлети към Уравновесяващия континент. И това не е една от птиците, 
по които Ахатовата империя изпраща посланията си. Всеизвестен факт е, 
че ние не поддържаме никакви връзки с онази митична страна. Птицата не е първата, появила се след много години,
 и не е донесла странно и смущаващо послание. Достатъчно ясно ли се изразявам?
— Не.
— Доволен съм.
Макар Муструм Ридкъли да притежаваше едър и едновременно с това пъргав мозък, 
двусмислиците и двуличието не бяха предпочитаната му територия. Вторачи се в яката и наглед опасна човка.
— Съвсем си прилича на проклет албатрос. Нали и вие потвърдихте? Тоест, не е ли…
Лорд Ветинари изрази с жест досадата си.
— Да оставим настрана уроците по орнитология. 
Важното е, че птицата носеше в кесийката за съобщения ето това листче…
— Не искате ли да кажете всъщност, че не е носила листчето? — измънка Ридкъли, 
който се мъчеше да намери някаква твърда опора за ума си.
— А, да. Разбира се, точно това имах предвид. Ето листчето, което птицата не е донесла. Разгледайте го.
— Прилича на рисунка — отбеляза Архиканцлерът.
— Пиктограми, с които пишат в Ахатовата империя.
— Значи в края на краищата не са пиктограми, така ли?
— Правилно, правилно — въздъхна Патрицият. — Виждам, че напредвате бързо в основите на дипломацията. 
А сега… вашето мнение, моля.
— Ами прилича ми на „Драскулка, драскулка, драскулка, Магесник“.
— От което стигате до заключението, че?…
— Захванал се е с нашия Занаят, защото не го е бивало в правописа ли? Всъщност кой го е писал? Тоест… нарисувал?
— Не знам. Великите везири пращаха по няколко реда от време на време, но както се досещам, 
напоследък там има безредици. Забележете, че липсва подпис. И въпреки това не мога да пренебрегна посланието.
— Магесник ли… — замислено промърмори Ридкъли.
— А пиктограмите означават „Изпратете ни веднага Най-големия“ — подсказа Лорд Ветинари.
— …магесник… — мънкаше си под носа Архиканцлерът и почукваше с нокът по листчето.
Патрицият подхвърли копърка на албатроса, който я погълна алчно.
— Империята разполага с армия от един милион мъже — подхвана управникът на Анкх-Морпорк. 
— За наше щастие тамошните владетели предпочитат да се преструват, 
че извън пределите на Империята има брулена от ветровете безполезна пустош, населена с призраци и вампири. 
Обикновено не проявяват дори нищожен интерес към нашите дела. Късметлии сме, защото те са лукави, богати и могъщи.
 Да си призная, вече разчитах, че са ни заличили от паметта си. Но ето… Разчитам, 
 че ще успея веднага да им пратя окаяника, от когото имат нужда, и отново ще забравя за Империята.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
И с твоята дарба да учиш езици няма да си имаш никакви неприятности.* 
Вероятно ще отсъстваш само два-три часа. Защо все си мрънкаш „Ха, как пък не!“ под носа?
[* Поне това си беше вярно. 
Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи — на още четиридесет и четири.**] 
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
От трите свойства на коня, които са известни на повечето хора, третото е, 
че на къси разстояния животното не достига скоростта на спринтьор. 
Както и Ринсуинд бе научил от собствен опит, конят просто трябваше да се оправя с повече крака.