Патрицият на Анкх-Морпорк се облегна на неудобния си стол с внезапната широка усмивка на някой много зает човек, 
който в края на претоварения си ден изведнъж е видял в програмата си бележка: „7:00 — 7:05 ч.: 
Бъди Весел, Отпусни се и се дръж като Народен Човек.“
— Е, естествено, много ме натъжи да получа писмото Ви, капитане…
— Да, сър — каза Ваймс, все още вдървен като склад за мебели.
— _Моля,_ седнете, капитане.
— Да, сър.
Ваймс остана прав. Беше въпрос на гордост.
— Но, естествено, разбирам. Провинциалните имения на рода Рамкин са много големи, струва ми се. 
Сигурен съм, че Лейди Рамкин ще оцени високо силната ви десница.
— Сър?
Капитан Ваймс в присъствието на управника на града винаги фиксираше погледа си на една стъпка над
и половин стъпка наляво от главата му.
— И, разбира се, ще станете доста богат човек, капитане.
— Да, сър.
— Надявам се, помислил сте за това. Ще имате нови отговорности.
— Да, сър.
Патрицият го озари мисълта, че се труди и за двамата участници на разговора.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Слънчевата Обител за Болни Дракони бе построена с много, ама много дебели стени и много, 
ама много олекотен покрив — една архитектурна особеност, обикновено срещана другаде само във фабриките за фойерверки.
А е така, защото естественото състояние на обикновения блатен дракон е да бъде хронично болен, 
естественото състояние на нездравия дракон пък е да бъде разпарцальосан по стените, 
пода и тавана на каквато и да е стая, в която се намира. Блатният дракон е зле ръководена, 
застрашително несигурна химическа фабрика на една стъпка разстояние от катастрофата. Една съвсем мъничка стъпка.
Съществува виждане, че навикът им да експлодират мощно, когато се ядосат, развълнуват, 
изплашат или просто им доскучае, е развита характеристика на оцеляването* за отблъскване на хищниците.
Яж дракони, обявяваше то, и ще имаш такова лошо храносмилане, 
че терминът „радиус на взривните поражения“ ще бъде напълно уместен.
[* От гледна точка на видовете като цяло. Не от гледната точка на дракона, който сега се приземява,
раздробен на парчета, наоколо по пейзажа.]
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Малки дракони подсвиркваха и скимтяха към него откъм кошарите от двете страни на пътеката. 
Няколко развълнувани струйки пламък опърлиха космите по голите му пищялки.
Откри Сибил Рамкин с две от безбройните млади жени в бричове, които й помагаха да се грижи за Обителта. 
По принцип се казваха Сара или Ема и всичките изглеждаха еднакви на Ваймс. Бореха се с нещо, 
което приличаше на разярен чувал. Сибил вдигна поглед, щом той ги приближи.
— А, ето го и Сам — каза тя. — Дръж това, малко е.
Ръгнаха чувала в ръцете му. 
В същия миг един нокът се отпра от дъното на чувала и ожули нагръдника му в енергично желание да го изкорми. 
Една глава със заострени уши си проби път от другия край, две огнени червени очи се фокусираха за кратко, 
една озъбена уста зина цяла и струя зловонна пара се изля върху него.
Лейди Рамкин сграбчи победоносно долната челюст и пъхна другата си ръка чак до лакътя вътре в гърлото на малкия дракон.
— Хванах те! — Тя се обърна към Ваймс, който все още стоеше вцепенен от шока. 
— Малкото дяволче не искаше да си изпие варовиковото хапче. Гълтай. Гълтай! Така! 
Я да видим има ли тук някое добро момче? Можеш да го пуснеш вече.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Драконът си проби път навън от чувала и се огледа да изпепели нещо наоколо. 
Всички се опитаха да се измъкнат настрани.
После погледът му се кръстоса и той изхълца.
Варовиковото хапче изсвистя в отсрещната стена.
— Всички долу!
Те се хвърлиха към прикритието, което им даваше някакво ведро и купчина тухли.
Драконът изхълца отново и ги погледна учуден.
После експлодира.
Надигнаха глави, щом пушекът се разнесе и погледнаха към тъжния малък кратер.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Река Анкх сигурно е единствената река във вселената, върху която детективите могат да очертаят труп с тебешир.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Колко време съм спал?
— Шест часа.
Ваймс се опита да направи умствено място за всичко това, но не успя.
— Трябва да сложа нещо в себе си — каза той. — Малко кафе или нещо друго. И после светът някакси ще се пооправи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
— Искам две яйца — каза Ваймс, — жълтъците им да са наистина твърди, но белтъците да са толкова рохки, 
че да капят като захарен сироп. И искам бекон, оня специалния, покрит целия с кокалени бучки и кандилкаща се мазнина. 
И филия пържен хляб. От онзи, дето кара артериите ти да задрънчат, само като го видят.
— Трудна поръчка.
— Вчера се справи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Една муха подскача известно време по стъклото на прозореца, после закръжи из стаята и кацна на една греда, 
където мързеливо хвърлената брадва на Къди я разряза на две.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Колън се опита да съзре послание в лицето на Керът. Той беше свикнал на обикновения Керът. 
Сложният Керът беше обезкуражаваш като да те разкъса освирепяла патица.