— МИРИШЕ ПРИЯТНО — сподели Бил и посегна към подскачащия капак на едно гърне.
Госпожица Флитуърт мигом се завъртя към него.
— Не пипай! Не е за теб, а за плъховете!
— ПЛЪХОВЕТЕ НЕ СИ ЛИ НАМИРАТ ХРАНА САМОСТОЯТЕЛНО?
— То се знае. Затуй ще им дадем още мъничко преди жътвата. 
По няколко лъжици от тая гадост в дупките им и… край на плъховете.
Мина време, докато Бил Порталски пресметне колко е две плюс две, 
но когато процесът завърши, беше като съешаване на тектонски плочи.
— ТОВА ОТРОВА ЛИ Е?