Петък вечер е-вънка мор, жега, пътната маркировка се изпарява от асфалта. Имам избор-да седим пред телевизора, докато некой политик бръмчи на микрофона и фърля слюнки по водещия, да се забия в рейсинк.бг/форум и да се заяждам с лапетата, или да запазя бегачката и да отида на пистата в Мочурище да видя докъде са стигнали бат Гугу и Ръчкатора с таблата. Реших да се поразоода малко, белким ми се развидели мъглата от сношното мошното... Влезох в гаража, па се зачудих...Коя ръчкавица да взема-ладата ли, ма тя па и изтекъл антифризо нощеска, че кучето огладняло и прегризало водните съединения.Викам-мохера, ма той пък му паднало гърнето че телта се олабила от многото коне. Метнах се на Запорожеца и отпраших. На първия светофар отворих жабката и почнах да бъзикам кранчетата за горивната смес, турих 50% газ, 50% бензин и 50% водка за да ми мерише на убаво, па и за да се отпотят уредите... Светна зеленото и настъпих педала-тамън да спре да върти гуми и да почне да потегля се сетих че трябваше на втора да тръгна, щото гумите са се поразплеле и ще изкифат всеки момент.Де толко акъл, кантрирах опитите да занася наляво надясно, не защото не ми е кеф да го прави, ми щото немам дръжки и вратите се отварят... Вече към 150 на трета вдигнах гюрука че почна да ми се откъртва облегалката за главата, пууу дееба как не я заварих бе. Пристигам аз на пистата, имаше некви косуърти, некви фиати се мотаха, само хабяха настилката с 10 секундните си времена. Оставих колата на паркинга, щото не ме пуснаха на пистата с нея и взех да зяпам. По едно време се ослушвам така към входа с едното око, чувам нещо бучи, трещи, мамата си бало... Тоя знае май какво е ауспуф от пожарогасител...Аз моя от коф помпа съм го правил и пак не вади такъв звук дееа. Насъбраа се народа, чаветата, циганки и парашутисти и взеха да зяпат, надзърнах и аз-ивъй.Един джуган осмак, от капака му стърчат директно колекторите, няма карбуратори, а бензина е заврян през един маркуч на щуцера за сервото. Баах, а изходящите направо през таблото, предната и задната седалка, през багажника отзаде на четири фунии и огин фърчи от тях. Викам си на акъла-тоя е от онея...Отивам на джама, тропам оня сваля-викам тии, от онея ли си?Той вика да бе, аз викам ааа, а пък аз съм от тея... Еййй вика, що не каза бе пич, аз мислех че не сме останале...А убава работа викам, айде един ластик да направим. Пича отзивчив, готово вика, извади си ластика от гащите и ми го подава. -Не бе бате, дай да разкършим гумите малко, да поначешем зверовете... -Ааа, ма тука мноо тесно бе, пък и хората пижамите са си облекли, ще заспиват вече, дай да не ги будиме. Пратихме некъв Ламбургин да съгледва пътя-връща се, чисто било. Като отидохме щех да го бия, кво чисто, едни ми ти кофички от кисело млеко се валят, празни бирени бутилки "Славена"... Пътя беше 8 километра права отсечка, само с два три обратни завоя и един участък в ремонт.Екстра. Наредихме се на старта, и гледам в огледалото за задно виждане-едни ми се облакътили на задния капак и плякат карти, люпат семки...Натиснах копчето за отваряне на капака, а те не знаят че отвътре съм подпъхнал две-три задни пружини от волга и една задна от трабант...За свежест... Застана един с едно яка да вее отпреде, ем старта да ни отброява, ем да вее да не прегреят колите. Махна два три пъти и тръгнахме...Аз съм ръгнал на пръва, гумите въртат, колата се носи а налево, а надясно, еми някой е подложил тухли под предните гуми...Он и той така, само дето не тухли са му подложили, ми една тревичка е защипал с вратата и пили гуми, пушеци се вдигат, ей-1500 коня е тва, не е шега работа. Заставаме пак, пак на чисто, турихме и един бас-който пръв мине звуковата бариера, ще оближе масления филтър на другия... Дадоха старт и тръгваме, тоя път и двамата на втора-моторите ръмжат, на него отзаде фъргат пламъци три метра, можеш кърначета да си опечеш, аз нямах, но една цигара си запалих, докато настъпвах педала с двата крака, по едно време включихме на трета, аз нерво ритнах бууст бутона за нитрото, колата се изстреля напреде, клапаните назаде през ауспуха, ма нема да спирам да ги събирам, гааааз, гааааааааз, настигам го, ибъй, кви са па тея зелени човечета на пистата... На него му написаха само фиш, на мене акт, не е честно.Фърлихме талоните и се върнахме обратно на старта, там народа пуснал Дискотека БООМ, и си денси... Той вдигна капака и скочи вътре да си настройва колата, аз отворих отзаде и налях още малко водка, белким проходи коня му с кон. Застнахме пак на старта, гаааз, втора трета, по едно време гледам със педала съм дръпнал и жицата на кампютера, откачила се е буксата за ограничителя на скорост и колата вияяяуууу... спирах, спирах, па спрях... Изпуших една цигара, оня идва отзаде-кво стана бе, помислих че си излетял за берлин...Викам не бе, ритнах смукача без да искам.... 1:1 (предния път го броиме за негова победа, щото се оттърва само с фиш) Заставаме трети път, набичил съм всичко на макс, екуто му трака аванса, уредите подскачат от силната радиация, печката е пусната, джамците са тръзнати доле за да ме виждат всички... Осмака форсира, хвърчат огньове и осем амперови бушончета, пауър братяя, блескат светкавиците на фотоапаратите, аз си изчоплих остатъците от таратора от зъбите и се нахилих... Гаааз, втора, трета, пета, няма време за четвърта, задния джам се откъртва и пада, фаровете от силната струя се извъртат и почват да светят настрани, некъв овчар сере край пътя... Абе обстановката си е мамата ебало, напекъл съм се на газта, пот се лее, пускам волана да си запаля цигара.... Бавно задминавам мускала, на него въздуха му се процежда през решетката и пада нарязан на кубчета и зашеметен зад колата, той от зор завалията си отваря кенче загорка и отпива, открехва люка да влезе свеж въздух в купето.... и това му беше грешката. Внезапното отваряне на капачето за въздух нарушава груба аеродинамиката му, от триста и петдесет километра в час, скоростта му рязко започва да пада, бордовия му компютър блокира и се налага да започне да спира, аз победоносно отхвърчавам с триисе метра преднина, и спираме край пътя-хвърлям един поглед към монитора на бордовия компютър, кво да видя-уиндоуса забил, за една бройка да си разруша двигателя, а що водка съм му налял... Викам му-евалата братчето ми, са поне съм пич, нема да ми лижеш филтъра, ми дай да си сръбна от бирата, да полюпим малко семки, и да ставаме да се прибираме вкъщи, че ми се схвана задника от толкова зор. А той се хили-е мое ли да ми го сравниш с нещо тва бе...И карането по парапета на цариградско с мотопед с кош не е толкова забавно.