Нормално ли е? Това искам да ви питам Тук по-долу ви поствам и писмото "Скъпа ми Евдокийо, помниш ли кога преди 3 години аз вече безработен инженер-авиоконструктор ти казах, че ще се кача в планината да паса овце. Ти ми изсумтя одобрително. Толкова време мина очите ти не съм виждал. Писма ти пиша и ги пращам по Гьоре Лудото, дори не знам дали ги получаваш, а от теб ни вест ни кост. И пари ти пращам по него. Получи ли ги? Или новия уокмен на Гьорето е с мои пари? Сещаш ли се когато се роди едно агънце преди две години и го кръстих на теб - Евдокия. Вече е голяма и красива овца. Не ме гледай така. Да, красива е. От три години човек не виждам. С изключение на Гьоре и чорбаджията ми. Евдокия е красива. Дори красиво гледа. Тя ми е сега най-близкото същество. Не ме вини, скъпа ми съпруго. Аз я къпя. Не мирише като другите. Съблазни ме тя. Аз бях безсилен. Беше красиво. Усещането беше, беше.... абе помниш ли като си купихме Жигулито? Е? Нещо такова! Реших, че повече не мога да живея в лъжа и затова ти признавам за моята връзка с нея. Е, естествено всяка връзка си има кризи. Веднъж бях задрямал, подпрян на някой пън. Събуждам се и гледам коча връз Евдокия. Сви ме корема, гърлото ми се степа. Мамито му й коч! Бих го с гегата 3 дни наред кога го видя. Цяла нощ след това седях на колене пред Евдокия и я питах "Защо?? Как можа? Какво ти липсваше?". Плаках, а тя яде и преживяше. След това със злоба я любих. Няколко пъти. По това тя ми напомня за теб. И ти и тя можете да ядете дорде правим секс Не ме съди Твой ...и неин Захарий" Та това е писмото Или мислите, че по-нормално и джентълменско и честно бе да й го кажа в очите. Сън не спа дали съм постъпил правилно : с писмо или в очите?